Билки за прочистване на черен дроб – болести, симптоми, лечение

Всичко за важния черен дроб: Къде се намира, симптоми и лечение на неговите болести. Билки за черен дроб и прочистване.

Още в текста: Билки за черен дроб и жлъчка.

Народна медицина за омазнен и увеличен ЧД. Лекарства за пречистване. Чай. Как да познаем дали имаме рак, цироза, хепатит или друго. 
Уводни думи: Черен дроб.
Без бъбрек можем да живеем, но не и без черен дроб. Човешкото тяло представлява съвкупност от органи и системи, чиято роля се определя като главна или помощна.
За бъбреците например може да се каже, че имат помощна роля, но за черния дроб важи първото определение. Неговото значение за поддържането на жизнеспособността на организма не бива да бъде подценявано. Той е мощен паренхимен орган, съчетаващ храносмилателни и едновременно пречистващи функции. Не е случайно образното му определение като биохимична лаборатория. Именно в него протичат всички важни процеси по усвояване на храната и последващата обработка не само на полезните вещества в нея, но и на токсините.

Под негово „ръководство“ се осъществяват всички важни биохимични реакции, които са отговорни за поддържането на жизнените процеси. Естествено колкото повече го товарим, толкова по-уязвим става той. А съвременният човек в действителност  натоварва много повече черния си дроб.

В забързаното си ежедневие често пренебрегваме сигналите на тялото  винаги търсим бързото решение – например боли ни зъб и се тъпчем с болкоуспоителни и отлагаме посещението при стоматолога; храним се с полуфабрикати.

И дори за миг не се замисляме, че всичко което поглъщаме, вреди не само на стомаха ни, но и на нашия черен дроб. И въпреки отличната регенеративна способност на черния дроб, броят на заболявания като чернодробна недостатъчност, продължава да нараства.

Къде се намира черният дроб при човека?

Тъй като е жизненоважен орган напълно разбираемо е разположението на нашия черен дроб в централната част на тялото. Стратегическото му местоположение се оправдава и от факта, че тази „биохимична лаборатория“ преработва всичко, което попада в тялото ни и го разпределя към останалите системи. Този важен орган заема горния десен край на коремна област, непосредствено под диафрагмата.

Местоположението му е фиксирано спрямо сухожилията на коремна област отдясно, върху която се проектира предната коремна стена. Краищата му са ситуирани под остър ъгъл във формата на клин, по-близо до горния ляв квадрант. Оплакванията от болка вдясно ( в горния квадрант) са често явление при проблеми с органа. Локализацията на болковия симптом в тази част е обусловена от вероятността за удължаване на епигастриума.

14 основни функции на черния дроб в организма.

Съдържание:

Сред множеството важни функции, изпълнявани от нашия черен дроб, са:

  • Детоксикация – неутрализация на токсични съединения, които влизат в кръвта от околната среда (алкохол, токсини, лекарства);
  • Рециклиране и обезвреждането на токсични метаболитни продукти, образувани в организма в процес на протичане на обичайните му функции и процеси (продукти, протеинови деградация, фенол, кетонни съединения и ацетон);
  • Участие в обмена на витамини и минерали: опредящ е не само за количествата на водно-разтворими витамини B, C, PP, както и мастно-разтворим A, E, K, микроелементи желязо, мед и кобалт, но и за тяхното пълноценно усвояване;
  • Участие в синтеза на полови стероиди, хормони на щитовидната жлеза, надбъбречните хормони и обезвреждане на произведените излишъци от тях – прекомерната хормонална секреция е също толкова опасна, колко и оскъдната;
  • Регулира въглехидратния метаболизъм – значим не единствено за здравословно тегло, но и за установяване на кръвната захар в нормални стойности, както и на атериалното налягане в нормални граници;
  • Отлагане и разпределение на енергия в субстратите на тялото (глюкоза, гликоген) от процесите на гликогенолизата, глюконеогенезата и гликолизата – и тук има отношение към нивата на захарта в тялото ни;
  • Участие в липидния метаболизъм (метаболизъм на холестерол, фосфолипиди, мастни киселини, липопротеини) – той е важен не само за общия тонус, но най-вече за сърдечното здраве;
  • Контролиране на процесите на протеиновия метаболизъм – включва синтеза на протеинови компоненти на клетъчните мембрани, на „транспортни“ протеини, на аминокиселините и съответно тяхното преразпределение;
  • Участва в имуноглобулиновия синтез на антитела и други важни протеини на имунната система;
  • Синтез на плазмени коагулационни и антикоагулационни агенти на кръвотворната система;
  • Контролира функциите на кръвотворната система, особено в периода на бременността и при растежа на децата;
  • Синтезира жлъчни ензими, участващи в процеса на храносмилането – тяхната основна роля е разграждането на мазнините от приеманата храна;
  • Регулация на билирубиновия метаболизъм и неутрализация на вредните процеси чрез конюгация с глюкуронова киселина;
  • Оказва влияние върху утаяването на кръвта – в случай на необходимост снабдява с кръв определени органи (чрез изтласкване на кръвоносните съдове при загуба или дефицит на кръв по време на застойна сърдечна недостатъчност);

Най-голямата жлеза на човешкото тяло, която участва във функциите на всички органи, това е нашият черен дроб. Увреждането му е възможно да се изразява като симптом, придружаващ смущението в една или всички свои функции на органа – тежестта зависи от етапа и сложността на заболяването.

Заболявания на черния дроб, групи и болести.

Всички видове чернодробни заболявания са причинени от унищожителни структури, развиващи се в тялото. Най-често това са хепатоцити на чернодробните телца. В резултат от тяхната некроза се формират заболявания на артериалните и венозни кръвоносни съдове и. Жлъчни аномалии, предизвикани от чернодробна дисфункция, се разглеждат в отделна категория.

Най-общото групиране на чернодробни заболявания изглежда по този начин:

Функционално (възпалително и гнойно) увреждане на клетките на черния дроб:
  1. Вирусен хепатит (всички видове);
  2. Токсичен хепатит;
  3. Хепатомегалия неуточнен произход (неоправдано увеличаване на размера на органа);
  4. Омазнен черен дроб – заболяването стеатоза;
  5. Стеатогепатит (от алкохол или лекарства; може да стане хроничен;
  6. Туберкулоза и сифилис
  7. Чернодробен абсцес(образуването на гнойни кухина).
Травматични увреждани – разкъсвания на тъканта, причинени от коремна травма, прободни рани или куршум;

Съдови заболявания

  1. Тромбоза на венозните стени (синдром на Budd-Chiari)
  2. Пилефлебит (гнойно възпаление на порталната вена на коментирания орган);
  3. Портална хипертония (високо налягане в порталната вена)
  4. Интрахепатална артериовенозна фистули (ненормална анастомоза между съдовете).
Поражение на интрахепаталните пътища между жлъчка и черен дроб –
  1. Чернодробна холестаза (жлъчен застой в тъканта);
  2. Остър холангит (гнойно възпаление на жлъчните пътища);
  3. Хроничен холангит;
  4. Интрахепатална холелитиаза (в резултат от жлъчни камъни);
  5. Болест на Кароли (вродена разширяването на интрахепаталните тръби със увеличава образуването на камъни и множество малки абсцеси).

Неопластични заболявания

  1. Чернодробна киста (натрупване на течност Limited, ограничен капсула);
  2. Хемангиоми (ненормално натрупване на съдови структури в тумор);
  3. Хепатоцелуларен рак ;
  4. Ангиосарком и други саркоми;
  5. Интрадуктален карцином (тумор на Клатскин);
  6. Метастазирал рак, засягащ чернодробната тъкан;
Паразитни инфекции -алвеококсис, ехинококоза, аскариоза, лептоспироза;

Наследствени заболявания

  • Хипоплазия и аплазия на черния дроб (хипоплазия или отсъствието на тялото);
  • Атрезия на интрахепаталните проводи и кръвоносните съдове (стеснение или мембрани, които пречат на кръвопритока или жлъчката);
  • Чернодробна ферментопатия в резулат от нарушение на билирубиновия метаболизъм (синдром на Гилберт, Дъбин Джоунс);
  • Чернодробна метаболитно увреждане (синдром на Уилсън);
  • Заболявания, причиняващи хемохроматозата;
  • Наследствен пигмент стеатоза.
Увреждания на коментирания орган и патология на други органи –
  1. Застойна сърдечна недостатъчност на черния дроб;
  2. Амилоидоза ;
  3. Бъбречно-чернодробно увреждане;
  4. Хепатомегалия с левкемия.
Структурни и функционални увреждания на черен дроб и усложнения от тях
  1. Цироза;
  2. Чернодробна недостатъчност;
  3. Хепатоцелуларна жълтеница;
  4. Чернодробна кома.
Автоимунни смущения и патологии, при които се наблюдава безпричинно разрушаване на собствената имунна система на черния дроб:
  1. Автоимунен хепатит
  2. Първичен склерозиращ холангит;
  3. Първична билиарна цироза;

Признаци и симптоми на заболяванията.

черен дроб, лечение, прочистване, билки, лекарства

Болният черен дроб трябва да се лекува навреме

За симптоми на чернодробно заболяване се считат оплаквания като гадене, мъчителни киселини в стомаха , специфичен остър мирис (подобен на този при изпотяване), жълтеникав оттенък на кожата и урината, диария, промени в цвета на фекалиите от тъмно кафяв до блед жълто и дори зеленикав.

Възможно е чернодробните нарушения да станат причина за акне в зряла възраст, съпътствано с непрестанно чувство за глад, жажда, сърбеж по кожата, лошо зрение. Не е изключено болният да започне бърка бяло с жълто, постоянно да чувства студ или прекормерна топлина, да будува през нощта, да се оплаква от треска и сърцебиене. Възможна е загуба на част от косата и дори от веждите. Вероятна е появата и на гърчове, които са признак за атеросклероза, проблеми със сърдечни и съдови проблеми.

Някои случаи създават затруднения за правилното диагностициране дори опитен хепатолог. Всичко зависи от специфичната форма на заболяването, индивидуалните характеристики на тялото, наличието или отсъствието на коморбидност.

Основни клинични проявления на чернодробната патология.

Основните клинични прояви на чернодробно заболяване могат да включват:

  • Усещане за дискомфорт и болка;
  • Увеличаване размера на черния дроб;
  • Обща слабост и неразположение;
  • Главоболие ;
  • Нарушаване на психическите и познавателните способности;
  • Повишено изпотяване и подуване;
  • Пожълтяването на кожата и склерата на очите;
  • Обрив на кожата;
  • Тежки сърбежи на кожата ;
  • Повишена чупливост на артериалните стени и предразпаложеност към кървене;
  • Симптоми на хиповитаминоза;
  • Промяна в честотата на отделянето и цвета на изпражненията;
  • Увеличаване на стомаха;
  • Подуване на корема;
  • Необоснована загуба на тегло;
  • Горчивината в устата;
  • Пукнатини по повърхността на езика и образуването на патина в бял или кафяв цвят;
  • Покачване на температурата;

Как боли черният дроб?

Черният дроб боли с различен интензитет и болката се локализира в различни части. Ето кои са признаците за ориентация за наличието на чернодробно заболяване:
Лека болка, усещаща се в горния квадрант ( в дясно). Обикновено е съпътствана от коремни болки и тежест в краката. Мудният патологичен процес е обусловен от възпаление или прекомерно натрупване на токсини. Този вид чернодробна болка често е обусловен от претоварване на чернодробната капсула или увеличаването на размера й. Пациентите не могат ясно да посочат точката на болката;

Интензивно разпространена болка на същото място – често е обсловена от възпалителни, гнойни и патологични процеси или поражения на жлъчните пътища;

Силно болково усещане – това оплакване не е типично за чернодробни увреждания; обусловена е от патологията на жлъчката;

Липса на болков симптом в чернодробната област – при ниска интензивност на протичащото заболяване. Установява се единствено на етап недостатъчност или цироза.

Диагностика по кожата.

При заболяване на нашия черен дроб страда и кожата. Възможно е тя да бъде:

  • Бледа или тъмна с ясно изразено изпотяване и видимо подуване на тъканта под кожата – лицевата част и крайниците са най-често засегнати;
  • Суха, лющеща се, с множество следи от надраскване и пукнатини;
  • Склонна към алергични обриви, появата на атопичен дерматит , псориазис, екзема ;

Не е изключено още:

  • Пожълтяване – свързва се с жълтеница. Проявата му в умерен интензитет и поява на оранжев оттенък е нормална при чернодробни проблеми. В диференциалното диагностициране на жълтеница, този критерий позволява да се изключат механичните и хемолитичните видове на заболяването, придружени от лимоненожълто тен;
  • Появата на кошмарните стрии – обусловени са от кожно разтягане, проявяващо се като изтъняване и появата на циатонични резки по кожата. Причина за това се търси в хормоналния дисбаланс не само в женския организъм, но и в мъжкия. Появява се при неспособност на черния дрод да неутрализира излишните количества стероидни хормони.

Обриви при болен черен дроб.

Различни обриви се проявяват често при пациенти с чернодоробни проблеми.

Относно техния произход и вид те условно могат да бъдат разделени на:

  • Пустулозни обриви с тенденция на фоликулит и фурункулоза – основават се на имунен дисбаланс. Проявява се на фона на намаляващата чернодробна способност да синтезира имуноглобулини;
  • Алергичен обрив във вид на петна и пъпки – причина за него са нарушената чернодробна функция и способността за детоксикация;
  • Хеморагичен обрив – малки кръвоизливи по цялата кожна повърхност, наричани още петехии обрив. Намаляване интензитета на функциите на нашия черен дроб е причината за оплакването. Първо от тази аномалия страдат протеините, участващи в кръвосъсирването. При тези пациенти, склонността към поява на синини е повишена дори при най-леката травма.

Сърбеж при чернодробните заболявания.

Кожните възпаления са придружени и от силен и често нетърпим сърбеж при наличието на чернодорбно заболяване. Комбинацията от жълтеникав оттенък и кожен обрив са често срещани. Тя съпътства и неизяснени симптоми, свързани със стойностите на билирубина. Възможно е други токсични метаболитни продукти да бъдат концентрирани в микроциркулационния поток и това да причини по-нататъшно възпаление и сърбеж.

10 причини за болестите на черния дроб.

Чернодробната тъкан има огромен потенциал по отношение на устойчивостта си към околната среда.

Сред възможните причини за проблеми с черния дроб са:

  • Вирусни агенти. Те включват типове хепатитните щамове, които са най-известни (A, B, C, D, E), както и други редки видове. Остри и хронични възпалителни процеси в чернодробната тъкан, са главните причинители на хепатит С. Хепатит от групата В се счита за опасен, тъй като става хроничен. Този от групата С се открива на етап цироза;
  • Токсични ефекти. Дългосрочен и редовен прием на токсични съединения от околната среда (пари, химически съединения, тежки метали) води дп куп проблеми. Това може да стане чрез умерено повишаване на нарушената чернодробна функция, без масивна некроза на хепатоцитите с преход към прогресивно хепатоцелуларна недостатъчност;
  • Влияние на лекарствата – не всички медикаменти повлияват хепатотоксичността. Повечето от тях се считат за агресивни средства, сред тях са химиотерапевтични лекарства, антибиотици, хормонални препарати;
  • Алкохол – систематичната злоупотреба с етанол-съдържащи продукти оказва пряк отрицателен ефект върху чернодробните клетки. Това води единствено до развитие на цироза. Безопасната дневна доза от 40% етанол в чернодробната тъкан не надвишава 90-100 мл за мъже и за жени 50-70 мл;
  • Инфекциозни и паразитни агенти – сред тях са контролираните от ехинококоза и алвеококос, лептоспироза и кръгъл червей. Те стават причина за патологични промени при остри и хронични процеси, трансформиращи се в кисти;
  • Пропуск в диетата, изразяващи се в нездравословен начин на хранене – в това отношение най-опасни са пържените храни и пушените продукти, които съдържат голямо количество подправки. Консумацията им е отговорна за смущения в жлъчката, причиняващи стагнация, холангит и каменни образувания в системата;
  • Наследствено предразположение , генетични заболявания и малформации – те са виновници за атрезия на чернодробните съдове и проводи, хиперплазия на черния дроб;
  • Остра коремна болест, протичаща с гнойни процеси – отговорна е за разпространението на нагнояване в системата на порталната вена, водеща до тромбоза;
  • Наранявания и травми в боластта на корема и черния дроб – възможно е години след травмата да бъдат открити кисти или насъбрана течност в чернодробния паренхим;
  • Йонизиращо лъчение и други физически и химически канцерогени – възможно е да причинят ракови дегенерация в някои области на тъканта, изграждаща черния дроб.

Високата регенеративна способност на чернодробната тъкан я отличава от останалите тъкани в тялото. Степента на злокачественото влиянието на факторите, причиняващи чернодробни заболявания, е в тясна връзка с начина на живот (хранене, активност прием на лекарства, алкохол, контакт с канцерогенни вещества).

Диета при заболяванията на черния дроб.

Неизменна част от лечението на чернодробни заболявания е спазването на строг хранителен режим, от който са изключени определени продукти. Всеки диагностициран пациент е задължително да спазва конкретни препоръки с цел подкрепяне на чернодробната функция и поддържането й относително спокойна.

От режима на хранене следва да бъдат изключени следните продукти:

  • Алкохол – абсолютно се забранява, дори и в минимални количества;
  • Кафе и силен чай;
  • Сок от грозде, домати и доматен сок;
  • Газирана минерална вода, особено с багрила или силно охладена;
  • Тлъсти меса (свинско, пуешко) и карантия (бъбреци, черен дроб, мозък, сърце);
  • Бульон от месо, гъби, фасул и киселец;
  • Ечемик, царевица и просо каша;
  • Паста с добавки, пасти и сосове с домати и сметанов сос;
  • Всички видове пушени продукти, колбаси, консерви, сладкарски изделия мазнини;
  • Агнешко, телешко и свинско месо – елиминират се напълно;
  • Риба, богата на мастни киселини (сьомга, сьомга, есетра, змиорка, шаран, есетра, сом), включително осолена и пушена риба;
  • Всякакъв вид хайвер и суши;
  • Пресен хляб и изделия на сладкарското производство (бисквити, сладкиши, понички, бисквити);
  • Ферментирали млечни продукти – мляко и сирене, осолени и ароматизирани сирена
  • Някои зеленчуци: брюкселско зеле, спанак, кисели краставички, чесън, лук, патладжан, гъби, репички, ряпа, аспержи и чушка.

Какви продукти са разрешени?

Позволени при чернодробни заболявания са следните продукти:

  • Напитки – Отвара от шипка плодове, слаб черен чай с лимон, мляко (можете да използвате ксилитол – заместители вместо захар), сокове от плодове без захар, компот от сушени и пресни плодове;
  • Зърнени продукти – ръжен хляб или трици; пшеничен хляб (задължително е да е престоял един ден);
  • Нетлъсти меса – препоръчителни са пуешко месо, телешко, заешко, пилешко (кожичката задължително трябва да се премахне);
  • Нетлъста риба – изберете между бяла риба, щука, треска и всички с ниски стойности на мазнини (разновидности на речни риби);
  • Мазнини растителни и животински – позволено количество рафинирано растително масло (10 г) и сметана (10-30 г);
  • Нискомаслени млечни продукти – с нисък процент на маслено съдържание; Кефир и мляко може обезмаслено само максималната стойност на мазнини не трябва да надвишава 2%.
  • Яйца- препоръчителният брой на ден е само едно яйце. То може да бъде от всякакви видове домашни птици;
  • Зеленчукови ястия – приготвени от картофи, тиква, тиквички, моркови и цвекло . Отлично допълват менюто грах и зеле. Препоръчително е продуктите да бъдат сварени, смелени и да се направи супа, суфле или гювечи с прибавяне на месо и риба. В малки количества е възможно да се консумира царевица и айсберг салата;
  • Варива – елда, ориз юфка и макаронени изделия;
  • Подправки – дафинов лист, канела, магданоз, копър, ванилия;

Заместител на сладкишите и захарните изделия са плодовите конфитюри, меда и мармалада.

черен дроб, омазнен, увеличен, уголемен

Омазнен черен дроб – заболяване, при което се наблюдава натрупване на мастна тъкан в черния дроб

Диетата при чернодробни заболявания не ограничава консумацията на пресни зеленчуци и плодови салати, растителни мазнини, желирани продукти и херинга. Те са позволени в малки порции, така че да не причиняват метеоризъм. Същото се отнася и за киселото зеле.

Печене и варене са най-подходящите методи за приготвяне на ястията. Пържените храни се изключват напълно.
Позволените храни е добре да комбинирате в салати и яхнии с добавка на малко сол. Тя осигурява натриеви йони и хлор. Готови ястия преди консумация задължително се затоплят. Подходът от шест хранения дневно снабдява организма с всички хранителни вещества.

Профилактика на черен дроб.

За съжаление профилактиката на този вид заболявания зависи не само от правилното поведение на пациента. Въпреки усилията надежданата защита от тях е невъзможна. Патологията на черен дроб е обществено значим проблем. Сред причините за развитието й са и някои, които е изключително трудно да бъдат повлияни от обичайното спазване на превантивни препоръки.

Добрата профилактика на този вид заболявания включва следните мерки:

  • Подобряване на производствените технология и намаляване замърсяването на водата и въздуха;
  • Предпазване на работещите в опасна среда с токсични вещества чрез използването на лични предпазни средства;
  • Консумиране само прясна храна, закупена от надеждни доставчици. Химическата обработка на повечето хранителни продукти е изключително вредна за черния дроб;
  • Преустановяване консумацията на алкохол;
  • Осъществяване на надежден хигиенен контрол върху средствата, използвани в хирургични клиники и зъболекарски кабинети; стерилизират се след всяка употреба.
  • Ефективен контрол върху дейностите, свързани с кръводаряване с цел предотвратяване на случаи на вирусен хепатит;
  • Изолиране на пациентите с вирусен хепатит А;
  • Избягване на необезопасени интимни контакти;
  • Спазването на принципите на здравословното хранене;
  • Ваксинирането срещу хепатит В – задължително е препоръката да се спазва особено от лицата в риск;
  • Стриктно проследяване на състоянието на пациенти с хронично чернодробно заболяване;
  • Избягване неконтролирания прием на лекарства;
  • Използване на хепапротектори, особено когато е налице вероятност от увреждане на черен дроб;
  • Незабавно оказване на лекарска помощ при наличието на съмнение за чернодробно заболяване;
  • Правилно третиране на всяка патология, която е възможно да доведе до вторично увреждане;

Подобни заболявания застрашават живота. Пренебрегването им е недопустимо!

Съвети.

Най-важно за пациентите е преустановят лошите навици, включително и консумацията на пикантни и мазни храни. Задушени или варени ястия е най-добре да се консумират. Храненето късно вечер. Консумирането на лук и чесън трябва да бъде избягвано. Ястията от патешко и козе месо не се препоръчват, както и колбаси. Млечните продукти приемайте с мярка. Да се яде често, но бавно е другата важна препоръка.

Сладък чай успокоява болния черен дроб.

Към какъв лекар да се обръщаме?

Гастроентеролог или хепатолог са специалистите, ангажирани с диагностициране и лечение на проблеми с черния дроб.

Лечение с народни средства.

С народни средства също е възможно да помогнем на черния дроб. Известни са много природни средства, които притежават силата да овладеят симптомите на болния черен дроб, да го пречистят и да поддържат функцията му в дългосрочен план. С билки също се лекува болен черен дроб. Освен стимулиращо на функцията му, те действат и в друг благоприятен аспект – помагат при болки и прекомерно омазняване (омазнен черен дроб).

Царевична коса за лечението на черен дроб, действие и начини.

Клинично доказани са положителните резултати от лечението на чернодробни заболявания с царевична коса. Благоприятното й влияние върху жлъчната дейност също е научно установено. Лековитата сила на царевичната коса се изразява в способността й да редуцира билирубина, да намалява вискозитета на жлъчката.
Царевичната коса притежава следните свойства:

  • Холеретик и диуретик,
  • Средство за повишаване секрецията на жлъчката,
  • За премахване на малки камъчета от пикочните пътища,
  • За превенция и изцеление на атеросклероза – намалява холестеролните нива
  • Служи кръвоспиращо и диуретично при бъбречни заболявания и оточност от различен произход.

Ето и два ефективни метода за прилагане на царевична коса в лечението на черен дроб:

Рецепта за бульон – към лъжичка от суровината, поставена в емайлирана купа, прибавете вода (около 200 мл) и обработете на водна баня за 1/2 ч. Охладете и филтрирайте течността. От лъжица до три приемайте през четири часа, преди храна. Разклащането на съда с бульона е задължително преди да го погълнете.

Настойка от царевична коса – за половин час настоявайте две лъжици от суровината. Количеството вода е две чаши. Филтрирайте през три слоя тензух, преди прием. Вземайте по една трета чашка трикратно преди храна.

Възстановяване на повредените клетки с куркума, две рецепти.

Куркумата е друго много ефективно средство за лечение и надеждна чернодробна профилактика. Веществото куркумин придава специфичния жълт цвят на подправка. То обуславая и множеството й полезни свойства.
Ето две ефективни рецепти:

Четвърт чаена лъжичка куркума разтворете в чашка вода, добавете мед, изчакайте пет минутки до разтварянето им и едва след това изпийте. Трикратно приемайте по доза от този лек.

Вкусна напитка с куркума: смелете в блендер чаена лъжичка куркума + сушени ядки кашу (две супени лъжици)+мляко (двеста мл). Всичко това разбъркайте старателно. Ежедневно приемайте по доза от напитката.

Чесън – универсалното средство.

Отделянето на холестеролните отлагания и мастните киселини се стимулира с консумация на чесън. Подправката съдейства и за повишаване на чернодробната секреция и за предотвратяване натрупването на мазнини.

Предлагаме Ви ефективен изпитан лек, гарантиращ положителен резултат:

Две скилидки, филирани на тънки резенчета, поставете в чашка вода, където престояват цяла нощ.
Изпийте водата на сутринта и пригответе следващата доза по същия метод. Нея приемете вечерта и изпълнявайте курса за месец.

Курсът гарантира пълно нормализиране на всички холестеролни показатели.

Овес за черния дроб.

овес като билка за лечение на черен дроб

Овес за пречистване на черен дроб

Овесът помага да се очисти постепенно черния дроб от натрупаните вредни вещества. Филтрирането на кръвта с прием на овес не само премахва отложените ненужни и токсични вещества, но и го обогатява с полезни ензими.
Любимата на малки и големи овесена каша задължително присъства менюто за възстановяване при чернодробни заболявания.

Две рецепти с овес гарантират пълно очистване на болния и претоварен черен дроб:

Рецепта 1 – варете литър мляко или вода, към които сте прибавили предварително захар (една лъжица) и сол. След завирането на течността добавете чаша овесени ядки, като разбърквате непрекъснато. След сгъстяването на кашичката, когато започне да къкри, добавете петдесет грама масло и оставете още четвърт час на котлона. Гарнирайте спрямо предпочитанията си с мед или свежи плодове (може и сушени).
Рецепта за овесено желе – овесени зърна варете във вода, филтрирайте течността и варете до сгъстяване още един път. Желето може да овкусите със масло, сол или захар. Това улеснява приема без да намалява терапевтичния ефект.

Най-ефективно цялостно пречистване гарантира приемът на овесени настойки и отвари, тъй като лечебни компоненти в тях са в големи количества.

Как да сварим овеса?

Храната в течно състояние е бързо усвоима, тъй като повече хранителни вещества навлизат в кръвопотока и се разпространяват безпрепятствено в целия организъм. Курсът с овесена отвара е с продължителност 60 дни (най-малко), през които от лека се приемат малки количества.

Рецепта за бульон: варете в 1500 мл вода 150 грама чист овес за 20 минути. Киснете три часа, след което отцедете. Остатъчната суровина включете в състава на консумираните храни. Две седмици приемайте лека.

Рецепта тинктура от овес: измийте и смелете няколко супени лъжици овесени зърна ( в кафемелачка или мощна мелница). Смесете суровината с вряща вода в следните пропорции – лъжица на литър. Покрийте с капак съда и настоявайте 12 часа. Изпивайте по две чаши час преди консумацията на храна, трикратно за деня. Редуцирането на дозата е възможно, тъй като ароматът на инфуза не е особено приятен. Ако редуцирате дозата, продължителността на курса се увеличава. Положителните резултати зависят от стриктното изпълнение на терапията.
Невероятният овес, добавен към различните ястия, не само подобрява вкуса им, но и осигурява мощна подкрепа на тялото. Ястията с овес стимулират детоксикационните функции.

Пет супер продукта за черен дроб: Червено цвекло.

Диетолозите не случайно наричат ​​цвеклото „прахосмукачка“, защото спасява от застоя на вещества. От него могат да се използват листата – върховете и корените. Той съдържа бетаин – мазнини разтворител. Полезно влияние оказва върху черния дроб – не само спасява от излишните мазнини, но и помага за реконструкцията и обновяването на клетъчната маса.

Цвеклото не е задължително да се готви. Сурови листа и корени могат да бъдат нарязани и приготвени като салата – разбърквайте ги с любимите си свежи зеленчуци, поръсете със зехтин и хапнете с наслада.
Цвеклото е добре да се добави като гарнитура за тежки месни ястия. Това улеснява дейността на черния дроб, усвояването на мазнините и обработката на храна.

Сок от моркови и цвекло.

Пресни моркови и сок от цвекло – използването на тези зеленчуци под формата на сок позволява да се работи върху цялото тяло по отношение на неговото прочистване от токсини и холестерол. Тази напитка подобрява тена, повишава устойчивостта към настинки. Изключително благоприятна е за жените – помага да се отърват от менструални болки.

Концентрацията на моркова в тази напитка трябва да бъде по-висока – десет части към три или една части цвекло. Еликсирът пийте трикратно преди храна по чашка. Ако е необходимо, добавете захар, мед или лимон, краставица и кокосово масло.

За препоръчване е използване на връхната част от цвеклото, тъй като тя изобилства от хранителни вещества. Сокът от цвекло е най-добре да бъде приеман наведнъж. Преди това той трябва да престои най-малко четвърт час. До този момент в напитката тече химична реакция, неутрализираща някои тежки за храносмилане вещества.

Морковите активизират жлъчката, изчистват жлъчните пътища. Тези техни свойства се дължат на витамин А. В големи дози действа натоварващо на черния дроб и предизвиква временно „жълтеница“. Кореноплодът оказва силно противовъзпалително въздействие. С негова помощ е възможно да се предотврати заболяване.

Тиква.

Тиквата възстановява увредената чернодробна структура и очиства от токсините, благодарение на изобилието от пектин. Основното предимство на тиквата е нейната способност да възстановява клетъчните мембрани на хепатоцитите. Редовната й консумация предотвратява смъртта на клетките, допринасящи не само за нормалната чернодробна функция, но и за тази на целия организъм.

Тиква с мед – отлично средство за очистване, редукция на холестерола, насърчаване на липидната обмяна и предпазване от затлъстяване. Вкусен десерт от тиква, гарниран с печени плодове, хапвайте ежедневно, за прочистите черния си дроб.

Пресен сок – поглъщането на чаша от него съответства на хранителната стойност на половин килограм тиквена каша. Количеството за ежедневен прием е 1/2 чаша. Приемайте я сутрин на гладно, овкусена с лимонов екстракт и захар. Направен така, сокът е възможно да бъде съхраняван по-продължително.
Някои предпочитат прясна тиква и моркови. Сокът от пресоване на вътрешността на плода, е възможно да бъде съхраняван не повече от ден, задължително в хладилник. Тиквата гарантира нежно прочистване. Курсовете за превенция и детокс прилагайте често, тъй като плодът е хипоалергенен.

Тиквата позволява да се поддържа нормална чернодробната функция.

Райска ябълка.

Има две причини да посегнем към вкусната райска ябълка, особено при чернодробни дисфункции:

Тя е плод, богат на груби влакна. Вредния холестерол се „всмуква“ от тях и стойностите му падат (с 10-15% надолу). Резултатът – всички канцерогени и натрупани токсични вещества са унищожени.

Изобилства от растителни захари , които са също безценни.

Гречка.

Известна като гречка елда е същински еликсир за черния дроб. Сред разнообразието от хранителни вещества в нея, се открояват високите стойности на флавоноиди. Благодарение на тях чернодробните клетки е невъзможно да бъдат унищожени от отлагането на мазнини в тъканта.

Годжи бери.

Вълшебното годжи бери спомага за отнемане на излишната мазнина от тялото, и особено тази, отложена в тъканта на жизненоважния черен дроб. Този суперплод изобилства от чудотворния галактолипид. Това вещество предпазва клетките на чернодробната тъкан от токсични вещества. Освен това поддържа нормални подвижността на ставите, гърба, коляното и рамото и останалите стави.

Галактолипиди е лесно да бъдат разбити при високи температури!

Други рецепти.

бял трън е идеална билка за пречистване на омазнен черен дроб, прочистване, уголемен, увеличен

Бял трън – билката, която лекува болен черен дроб

Добре познатите ни нишки около царевичните зрънца са истинско вълшебство. Лечебните им ползи ще извлечете като го сварите с малко количество вода. С отварката заместете чая или сутрешното кафе. Използвайте единствено добре узрели царевици. В противен случай влакната не биха помогнали. Курсът продължете половин година.

Мед с канела.

Мед+канела е друг невероятен лек, който е възможно да приготвите по следния начин. Разбуркайте добре половин буркан мед с ароматната подправка в количество (две лъжици е достатъчно). Разбъркайте и приемайте преди храна или след това (изчакайте два часа). Количеството от две лъжици приемайте четирикратно или петкратно. Няколко дни са нужни, за да престанат болките в увредения и претоварен черен дроб.

Гъба чага.

Горещо препоръчван лек при хепатит и чернодробна недостатъчност е гъбата чага. Инфуз от нея приемайте двукратно, задължително половин час преди храна. Курсът трае тримесечие. На всеки десет дни от него се полага петдневна пауза.
Ето и два варианта за приготвянето на лековития инфуз:

Лъжица гъба в чаша вода (40-50 ° C) настоявайте за шест часа. Приготвеният инфуз приемайте на глътки по гореуказаната методика.
Инфузионен бульон от чага и корени от репей, който също благоприятства чернодробната дейност. За да го приготвите супена лъжица от настъргания корен от билката варете за пет минутки във вода (необходимо количество – две чаши). Настоявайте за няколко часа. След което следва смесване с петдесет милилитра от готова тинктура от гъбата. Приемът се осъществява по описания вече начин, но дозата е лъжица-две.

Сок от репей.

Сокът от репей е изключително полезен за прекаралите хепатит. Приготвя се месец май, като измитите откъснати листа се обработват с месомелачка и течността се филтрира неколкократно. Точно преди ядене е правилният момент да приемете сока. Една лъжица от горчивата течност е напълно достатъчна.
След седмица ежедневно приемане на сока, направете почивка за същия период. След това пийте от него веднъж в седмицата. За целия сезон е желателно да изпиете литър сок.

Бял трън за черен дроб.

Популярният бял трън е сред билките, които намират приложение при лечението на черен дроб. Незаменим е заради въздействието си на клетъчен аспект и способността да възстановява функцията на този жизненоважен орган. На почит е и във фармацевтичната индустрия, където приложение намира като суровина. Флавоноидите и фловонолигнаните в белия трън са компоненти на ефективни лекарства, като „Karsil“ и „Legalon“.

Билката е възможно да закупите от повечето дрогерии и аптеки. Въпреки достъпността й в аптечната мрежа, много хора предпочитат да я съберат и изсушат собственоръчно. Други отглеждат бял трън като декоративно растение в градините си. Лекът може да откриете в крайградските зони.

Описание на растението.

Растението най-често е едногодишно, а понякога и двугодишно. Разклонението на стъблото е слабоизразено или липсва напълно. По краищата на последователно разположените листа има бодли в жълтеникави багри. На височина растението достига по метър и петдесет сантиметра. Времето, през което радва с прекрасните си розово лилави цветове, съвпада с топлите месеци ( май-август). На билкарите е известно, че коренището е силно отровно.
Латинското наименование, под което ще го откриете, е Silybum marianum.

Състав и свойства на белия трън.

Богатият химичен състав способства за засилване на клетъчните мембрани в чернодробната тъкан. Действа насърчаващо на жлъчния синтез и нормализира отделянето на течност. Същевременно с това подобрява детоксикацията, инхибира възпалителни процеси.

Съставката, обект на най-засилен интерес в белия трън, е силимарин. Тя отговаря за способността на билката да блокира навлизането на отрови в дроба. Този елемент буквално разлага токсините още преди те да проявят своето токсично въздействие върху дроба и от там върху целия организъм.
В него е открита още цялата гама от витамини, разтварящи се в мазнина, както и цинк, селен, кверцетин, мед, флаволигнани.
Белият трън предотвратява чернодробното затлъстяване, като същевременно ускорява клетъчната регенерация. Неговите антиоксидантни свойства подобряват обменните процеси и повишават резистентността към инфекции.
Белият трън предпазва човешкия организъм от пагубното влияние на алкохола, токсичните вещества и опасните тежки метали. Плодовете му имат ясно изразен хепапротективен ефект, обясняващ приложението на билката за изцеление на хепатит, цироза и токсични лезии. Жлъчният мехур също се повлиява изключително благоприятно от растението.

Прием и приложение, пет начина.

Като лек билката се прилага и с цел протекция. Методите за приложение са следните:

В тридесетдневен период приемайте по лъжичка стрити семенца на празен стомах (поне десет миниутки преди да консумирате храна). След пауза от месец е възможно повторение на лечението.

Отвара от стрити семенца стимулира дейността и укрепва коментирания орган особено при хепатит и цироза. Лъжица от суровината залейте с вряла вода (количество – половин литър) и варете до преполовяване на първоначалното количество. На всеки час поглъщайте по супена лъжица от прецедената течност. Процедурата се повтаря половин денонощие. Повторното й изпълнение е след тридневно преустановяване.

За да прочистите натоварения черен дроб, опитайте следния лек – 30 грама счукани семена, се разделени на пет части консумирайте петкратно преди храна. Преглътнете с малко вода. Общо един месец трае терапията. Повторете я след две седмици.

Ефективен лечебен способ предлагат и покълналите семенца, от които ежедневно се хапва по лъжица.

При заболявания, причинени от токсични вещества(храни, химикали, алкохол, наркотици), екстрактът от бодливата билка е средството, което предлага изцеление. Таблетки или капсули са вариантите за избор; 0.25 mg (приемани еднократно). Към терапевтичния курс се придържайте до тримесечие най-много. В повечето случаи е достатъчно месец.

Артишок за черен дроб.

артишок за черен дроб, лечение на омазнен или уголемен ЧД

Артишок – безценен за черния дроб

Многогодишно растение артишок служи предоставя на организма ни ценен витаминен и минерален заряд. Терапевтичните свойства на растението са известни изпитани от столетия. Продължават да се прилагат и днес в терапията на множество заболявания. Особено значим е артишокът за нашия черния дроб.

Действие.

Зеленчукът осигурява възможно най-благопроятния лечебен и протективен ефект върху този орган, а именно:

  • регулира функцията на синтезираните протеини
  • елиминира, холестерола, солта и излишната течност
  • оказва холеретично действие
  • ефективен в ранния стадиий на цироза
  • предотвратява развитието на холецистит
  • действа протективно срещу пораженията от токсините
  • ускорява усвояването на мазни храни
  • насърчава чернодробната функция и същевремено поддържа работата на органа

Полезни вещества.

Основният компонент екзотичния зеленчук, който обуславя лечебните и протективните му ефекти, се нарича цинарин. Неговият ефект се изразява по-силно състава на артишок, отколкото в чиста форма, благодарение на ред други компоненти:

  • инулин и каротин;
  • фосфати;
  • соли на елементите магнезий и калций;
  • калий;
  • витаминни елементи С, Р и останалите от B група;
  • органични киселини.

Откъде се взима и как се приготвя?

Ценният артишок като лекарство е възможно да бъде приеман в някоя от следните форми – капсули, таблетки, чайове.
В свежо състояние ще го откриете на рафтове в големите хипераеркети, както и на пазара. В останалите форми е достъпен в био магазнините и аптеките.

Сами може да приготвите и тинктура, използвайки половин килограм листна маса (изсушена) и литър 40% водка. След като инфузът отлежи половин месец, приемайте трикратно по лъжица от него.

За отвара ви трябва същата суровина (две лъжици), залети с вода (литър вряща). Лекът настоявайте десет минутки. От него пийте по лъжица преди всяко хранене.

Някои чуждестранни производители произвеждат консервирани артишок. В родината си екзотичният плод най-често се приготвя с различни маринати. Истинските ценители го предпочитат в сурово състояние. Специфичният аромат, отделящ се при кулинарната му обработка, не допада на всеки.

Други билки.

Освен бял трън за справяне с чернодробни заболявания, фитотерапията препоръчва и тези билки и растения:

Жълт смил (Хелихризум) Helichrysum Arenarium – жълтите цветчета на растението повишават секрецията на жлъчката и нормализират чернодробната функция.

Бял равнец – осен за повишаване на имунитета оказва и холеретично, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Царевична коса – за нея вече пояснихме, че намалява жлъчния вискозитет чрез редукция на билирубина. Освен това притежава антимикробни и противовъзпалителни свойства.

Звъника – улеснява секрецията на жлъчката и едновременно с това действа стимулиращо на кръвната циркулация; оказва противовъзпалителни въздействие. Той премахва специфичното за жълтеница пожълтяване на кожата регулира метаболитните процеси.

Берберис (известен като кисел трън) – за нормализиране състоянието при хепатит чрез регулиране на чернодробната функция.
Глухарче, цвят – активира клетъчната дейност в чернодробната тъкан.

Риган – за подобряване на секрецията на жлъчката и по този начин поддържане на тонуса на жлъчните пътища.

Лайка – цветовете й действат противовъзпалително.

Мента – насърчава функцията на жизненоважния орган, елиминирайки жълтеницата.

Пача трева – спомага за отстраняване на възпалителните процеси.
Стевия – способства за нормализиране на функцията, има холеретичен ефект и лечебни свойства.

Коприва – отстранява възпалителните процеси, стимулирайки обменните процеси.

Невен – мощен природен хепапротектор.
Пелин – въздейства противовъзпалително.

Всички изброени билки притежават силен терапевтичен ефект, изразяващ се на клетъчно ниво. С тях ще Ви запознаем подробно малко по-долу.

Хелихризум, жълт смил (Helichrysum).

жълт смил за лечение и прочистване на увеличен черен дроб

Билката жълт смил прочиства черния дроб

Ползите от билката жълт смил (Helichrysum arenarium), известна още като хелихризум, са познати на билкарите от хилядолетия. Днес от тях се възползват и фитотерапевтите, които препоръчват тази билка при куп смущения в дейността на черния дроб.
Това тревисто растение е покрито с влакна. Листната му маса се отличава със сребрист до зеленикав цвят. За цветчетата му вероятно се досещате, че са жълт на цвят, откъдето идва и наименованието му.
Жълтия смил ще срещнете в билкарските книги още като каменно цвете, неувяхка, безсмъртниче и хелихризум, което е най-известно му наименование.
Линейно ланцентните му листчета са разположени последователно. Стъблата, които растат прави и възходящи, достигат до тридесет сантиметра. Листенцата се издължени, със заострени крайчета.

Кълбовидните цветни кошнички са с диаметър от пет до шест милиметра. На красите му цветове може да се насладите от юни до септември, когато всъщност е техният цъфтеж.
Флавонодите, съдържащи се в тази билка, са от различни видове и това обяснява мощните й лечебни свойства. Най-ценни по отношение на техния биохимичен състав са флавоноидите халкон изосалипурпозид, апигенин и кемпеферол.
Използваеми с лечебниц цели са красивите кошнички на растението. Те намират приложение най-вече при проблеми със жлъчката, отделителната система и черния дроб.
Болните от жълтеница, които приемат хелихризум, се възстановяват по-бързо. В резултат от употребата на лека при тях се наблюдава спиране на повръщането и мъчителното гадене, отделяне на отложените в червото газове, избистряне на кожата и заглъхване на жълтеникавото й оцветяване.
Продължителната употреба на готови препарати е възможно да предизвика жлъчен застой в чернодробната тъкан и поява на запек, въпреки че растението не е токсично.

Бял равнец.

Познатият на всички ни бял равнец (Achillea millefolium) е още една от билките, на които пациентите с чернодробни смущения трябва да обърнат внимание. Свързваме тази билка със женските заболявания, но нейната лечебна мощ не се ограничава единствено до тях.

Бял равнец се среща навсякъде в Русия, Централна Азия и Далечния Изток и Европа. Растението предпочита да расте край пътища и по горски поляни. Отлежда се в градини. Може да го откриете още в населените места, на осветените и чисти от плевели паркове.
Близо до стъблото листата са сиво-зелени, понякога без мъхести власинки. В частта им към дръжката са разположени жлезите с мастна секреция.
В горната част на стеблото се намира съцветието, състоящо се от много малки цветни кошнички, които на цвят са от бели до сребристи сребристо сиви. Билката на Ахил очарова с красотата на кошничките си от началото на лятото до започването на есента. Плодчетата й узряват през септември-октомври.

Най-атрактивни за медицински цели са цъфтящи върхове на растението, откъснати заедно със стъблата до 15 см. Изсушени на сянка, е възможно да се използват в рамкиет на две години.
Билката притежава противовъзпалителни свойства, обясняващи нейният положителен ефект върху вътрешните органи. Съдейства на слузообразуващите процеси, облекчава мъчителното състояние при задържане на газ в червата. Растението е мощен спазмолитик, което става ясно от положителното му въздействие върху жлъчните и пикочни пътища. Поради съдържанието на тревни танини, хамазулен и етерично масло е използваемо за лечение на рани.
Инфузия на растението насърчава съсирването на кръвта и редуцира риска от кръвни съсиреци. Бял равнец също помага с изгаряния, главоболие, диабет, менструални смущения. Елиминира напълно метаболитните смущения.
Комбинацията от биологично активни вещества в белия равнец обяснява мощните му пречистващи ефекти върху чернодробната тъкан и кръвта.

Освен флавоноидите, летливите и етерични масла, в билката са открити още и витамини К и С, дъбилни вещества и изключително ценния каротин.

Звъника или Звъниче (Hypericum).

Растението звъника е сред най-лечебните, познати в терапевтичната практика. Звъника или Звъниче (Hypericum), всъщност е познатият ни жълт кантарион. Цъфтящото от юни до август растение, на височина достига до седемедесет сантиметра. Високо е най-малко тридесет сантиметра.
Предпочита слънчевите поляни в гората и сухите ливади. За целите на фитотерапията се използват връхчетата с цветни кошнички. Най-лекови са тези, събрани в началния етап на цъфтеж.
Известни са няколко растителни вида, носещи наименованието звъника. Съществуват не само храсти с това име, но и малки дръвчета. В медицината се използва познатия ни кантарион (жълт).
Представителите на този растителен вид се отличават визуално и в лечебните свойства, но и двата типа различия не са съществени.

Сред складираните в билката полезни вещества са флавонови съединения (рутин, кверцетин), аскорбинова и никотинова киселина, сапонини, захари, каротин, холин, летливи масла, танини, смоли и горчиви вещества. Всички те определят неговите антибактериални, антисептични, аналгетични и регенериращи свойства.

От древни времена се използват екстракти от звъника, приготвени с вода, при следните оплаквания:

  • стомашни проблеми
  • ревматични заболявания
  • проблеми с пикочния мехур, включително и нощно напикаване при деца и възрастни
  • хемороидални образувания
  • възпаления на половите органи при жените.

И едва наскоро, медицински учените са се натъкнали на още едно преимущество на звъниката. Както е показано в клинични проучвания, растението има положителен ефект върху нервната система заради свойствата си на антидепресант.

Билката се справя перфектно със стагнацията в жлъчния мехур и затова инфизията от нея е изключително ценна при жлъчни и чернодробни проблеми.

И всичко това растението дължи на токоферолите, каротина, дъбилните вещества, витамините С и РР (никотинова киселина), C-комплекса, хиперицина, етеричното масло, рутина и летливите вещества в него.

Токофероли – витамин Е, който е необходим, за да се предпази организма от свободните радикали.

Каротин – прекурсор на витамин А – необходим за запазване на зрението, подновяване на клетките на кожата и протекция от вируси.
Танините допринасят за почистване на раната от инфекция, намаляване на възпалението и ускорява заздравяването.

Никотиновата киселина способства за безпрепятственото протичане на функциите на сърцето и на нервната система.

С комплекс и витамин С – повишават имунитета, насърчава възстановяването и подновяването на хрущялите и сухожилията, поддържа кожния тургор, предотвратява дегенерация на нормалните клетки в ракови клетки.

Хиперицин и хиперфорин – специални вещества, които притежават антидепресантно действие.

Рутин – укрепва стените на кръвоносните съдове.

Летливо – зеленчук „антибиотици“, които имат мощен антимикробна активност.

Употребата на звъника е широко застъпена и в козметологията. Тя притежава противовъзпалителни, тонизиращи, антиейдж и анти-себорейни свойства. Използва се за:

  • акне;
  • мазна кожа;
  • повяхване и бръчки;
  • алопеция;
  • гнойни заболявания на кожата;
  • пукнатини по петите.

Берберис, кисел трън (Bérberis).

Berberis или кисел трън – представлява трънлив, широколистен храст от семейство Berberidaceae. Височината му не надвишава три метра. Храстът е силно разклонена и има силна коренова система, което е видно към стъблото му. Възрастните растения имат сиви кора. На младите тя е жълто-кафява или жълтеникаво-сива. Както и името показва, храстът е осеян с бодли.
Листата са продълговати. По краищата им има бодливи реснички. Съцветията излъчват силен аромат. На цвят са светло жълти цветя, събрани в аксиларни увиснали кошнички.

Плодът на берберис е тъмно червен, много сочен и с няколко семена. Теглото им не превишава 4 грама. Семената са тъмно кафяво на цвят, имат плоска форма и са леко сбръчкани.

През май стартира цъфтежът на растението и приключва през юни. Зреенето продължава от юли до октомври.

От древни времена във Вавилон и Индия растеноето е използвано като лекарство и за пречистване на кръвта. Известно е, че помага при скорбут и жълтеница.

Плодове, листа, корени и кора – това са частите от растението, използвани за приготвяне на лекарства.

Киселият трън съдържа берберин – вещество с холеретичен ефект.

Корените на растенията съдържат различни алкалоиди, каротин, танини, витамин С, витамин Е и органични киселини. Следователно отвара от тях е ефективна за промиване и направата на лосиони срещу кожни проблеми.

Берберис има противовъзпалително, диуретично, стягащо, антимикробно действие.

Препарати на основа на екстракт от кисел трън се използват при следните заболявания:

  • чернодробни
  • язвени заболявания;
  • туберкулоза ;
  • маточни кръвотечения;
  • възпаление на горните дихателни пътища;
  • тумори в различни органи.

В народната медицина се използва при вътрешно кървене в периода след раждането, както и при диабет. Преди няколко години е установено, че киселият трън увеличава далака при пациенти с малария (изхвърля берберин в кръвта).

В хомеопатията лекарства с екстракт от растението се предписват при заболявания на пикочната система и черния дроб.

Всички части на растението изобилстват от алкалоиди на основата на берберин. Това вещество понижава кръвното налягане, успокоява и регулира сърдечния ритъм. Алкохолната тинктура се използва при холецистит, камъни в жлъчката и хроничен хепатит (берберинът гони жлъчните сокове).

Предлагаме две безценни за черния дроб рецепти с берберис:

Отвара срещу хепатит – приготвя се от корените (половин чаена лъжичка стрити и изсушени)+200 мл вода. След половинчасово варене, следва прецизна филтрирация и разреждане с течност за връщане на първоначалното количество. Ежедневно поглъщайте 3х1 лъжица.
Тинктура от берберис листа – двадесет листа, заляти с половин чаша 40%-ов алкохол (водка). След двуседнично настояване, филтрирайте и пийте по 25-30 капки трикратно. Продължете така между 14 и 21 дни.

Глухарче.

Познатото на всички ни глухарче (Taraxacum Officinalis) е растение-аптека. За изцеление на куп заболявания от векове се използва жълтурчето, както още наричат глухарчето.
Очарователният жълт килим от глухарчета се появява веднага след разтапянето на снега. То е от малкото растения, чийто цъфтеж започва от пролетта и продължава през лятото. За целия този период не само ни радва с жълтите си цветчета, но и дава шанс да се уверим в лечебните му свойства.
Ще го откриете край пътища, по пасищата, покрай реки, езера. Откъснете снопче от него и пригответе витаминозна салата, пречистваща целия организъм (черен дроб, лимфа).

Изключително ценни са и корените на билката, изобилстващи от инулин (около 25-30%) и около 10-15% растителни протеини, танини + етерично масло. В коренището на жълтото цвете са открити още стероли, киселини (органични), соли на елементите калций и калий, смоли и ценни слизести вещества. Ако извадите корените през есента, те ще съдържат повече захари – около 15%.

За извлечане на сок от растението е най-подходящ пролетния и летния сезон (май или юни). Използвайте цялото растение, като смесите екстрахираната течност с вода. Препоръчва се растението предварително да бъде изкиснато във вода (задължително с добавката на малко сол) за половин час с цел редуциране горчивината в сока. По четвърт или цяла чаша приемайте дълъг период. Лекът е изключително ценен за надежден детокс. Допустимо е миксирането му с овесена отвара или ориз+мед. Смесен с алкохол (водка), сокът е може да бъде съхраняван дългосрочно.

Лица с остро състояние на обструкция на пътищата на жлъчката не бива да приемат глухарче. Важи и за тези със завишено секретиране на солни киселини и по-специално с диагноза пептична язва и гастрит. Предозирането с използването на глухарче може да предизвика тежки пристъпи на повръщане и обилна диария.

Риган.

Риганът (Origanum vulgare) е растение, което може да откриете край пътищата и между горските храсти. Тази билка е с четириъгълно стъбло, горната част на която е на червеникав цвят. Спада към многогодишните растения от семейство Labiatae. Расте на височина не повече от 80 см. Продълговатите листа на ригана са разположени едно срещу друго. Цветчетата са ярко лилави, с розов оттенък, събират се в съцветия.
Цъфтежът на уханната билка трае от юли до август.
Риганът изобилства от етерично масло и вещества като карвакрол, тимол, и други, които имат положителен ефект върху човешкия организъм. Поради съдържанието на флавоноиди, горчиви и летливи вещества и танини лекарствата от него притежават противовъзпалителни, диуретични и холеретични ефекти.
Медикаментие, в които компонент е ригана, се използва с успех като успокоително средство на нервната система при стрес и вълнение, както и за отхрачване. Тази билка подобрява чревната перисталтика и повишава тонуса на червата. Допуска се, че повишава апетита. Установени са и аналгетичните свойства на растението.
Лек в помощ на черния дроб и жлъчката – киснете билката половин час (пропорции билка вода – една лъжица на една чаша)Не забравяйте да оцедите отварата! Средството приемайте по две лъжици трикратно преди консумация на храна.

Риганът стимулира контрахирането на матката и това обяснява защо е невъзможно да прилаган при лечение на бременни жени. Хората с тежки сърдечни заболявания също трябва да се въздържат от прием на лека.

Лайка.

Лайката е лечебно растение, което е известно на всички. За благоприятния й ефект върху човешкото тяло се знае от хилядолетия.
Установено е, че терапевтичното въздействие на лайката се дължи на нейния богат състав, включващ изненадващо голям комплекс от химически елементи.

В идеалните пропорции са комбинирани бисаболов оксид и етерично масло, кадинен, фарнесен, кумарин, холин, полизахарид, фитостерол и глицериди на мастни киселини. Сред биологичните киселини в състава й присъства изовалерианова киселина. Билката, приличаща повече на цвете има антибактериални свойства, обусловени от наличието на флавоноиди в състава й. Те включват кверцетин, лутеолин и aгенин.

От лайката се събират единствено съцветията (кошничките). Подходящ за това е от май до края на лятото, като е задължително това да става в сух и слънчев ден. Късайте единствено растения, при белите тръстикови цветчета са разположени хоризонтално, но не и тези, при които те вече са започнали да падат. През този период растението е с най-висок заряд биологично активни вещества.
Ако берете лайка след това, при сушене кошничките се разпадат и изпаряване на етерично масло е неизбежно. Запазва ароаматните и лечебните си качества, ако се съхранява година в контейнер, затворен плътно.

Сред най-известните й свойства е способността да повлиява благоприятно при настинки и заболявания като ангина, остри респираторни вирусни инфекции и грип.

Прилага се при метеоризъм и мускулни спазми. Това цвете-билка е със сигурност полезно за подобряване на храносмилането. Чрез насърчаване на стомашната секреция, лайката повлиява положително на храносмилателния тракт и чревната лигавица и повишава апетита. Това е един добър адсорбент, защото благодарение на полезните си свойства, билката адсорбира токсини.

Експертите препоръчват също уханната лайка при остра болка в червата, поради способността й да намалява възпалението бързо. Съвременната медицина използва полезните качества на лайка в грижата за пациенти с гастрит (с ниска киселинност), диария, метеоризъм , колит и чревни спазми.

Лайката участва в стимулиране на функциите на жлъчния мехур и каналиет на жлъчката. Нейната благоприятен ефект се отразява на бъбреците и черния дроб. Накратко, лайката помага на всеки – независимо дали това е с проблеми с ендокринната система или с горните дихателни пътища.

В много лекарства за лечение на припадъци или спиране на кръвотечения, е вложена лайка. Билката осигурява здрав и спокоен сън. Всеки от нас в определени периоди от живота е под стрес и нервно напрежение. Помага на всички системи да работят ефективно, като стимулира токсичното разграждане. В това отношение е ценна и за черния дроб.

Ценна и за козметологията, а не само за медицината. Голям брой козметични фирми разчитат на полезните свойства на това цвете, особено в линиите си за чувствителна и кожа, както и в грижата за деликатната бебешка кожа.

Мента.

Уханна мента е друга билка използвана от хилядолетия за чернодробно пречистване. Това многогодишно растение може да откриете във вид на храст, достигащ до метър височина. Познати са над 20 вида мента, различаващи се единствено визуално един от друг.
Позната ни мента се отличава с яйцевидни по форма листа с назъбени краища. От юни до септември билката радва с нежните си цветчета и силния аромат.

Преди цъфтежа концентрация на етеричното масло – ментол е най-висока и тогава е най-добре да се събира билката.
Основе компонент в билката е ментол.
Около 2.5% от ментола се съдържа в листа, в съцветията той достига до 4,6%.

Богатата на ментол мента притежава спазмолитични и антисептични свойства, спомага за коронарно разширение. При стенокардия или болка в стомаха и червата ментата се прилага орално. При невралгия и зъбобол като антисептик, а като аналгетичен агент при заболявания на дихателните пътища. При бронхит и бронхиектазия може да бъде използвана и външно.

В повечето капки и мехлеми за лечение на ринит се съдържа ментово масло. Приложимо е и за инхалации. За лечение на невродермит използва ментолов алкохол. За подобряване на храносмилателните процеси, насърчване на апетита, избавяне от гадене и повръщане се използва настойки и тинктури, направени от листа от мента.

Ментата е известна и като жлъчегонно средство, помагащо при камъни в жлъчния мехур и жълтеница. Тя е и средство за лечение на болка при чернодробни колики. Действа стимулиращо на сърцето и облекчаващо при главоболие.

Пача трева.

Растението пача трева (Polygonum aviculare) е истинска съкровищница от витамини, минерали и хранителни вещества. Растителни протеини, фибри, смоли, захари, дъбилни вещества, гликозиди, каротин, витамини С, К, и силиций, от който се нуждае от толкова много белодробната тъкан. Много е ценен при лечението на сложни заболявания като туберкулоза. Накратко, пача трева в свежо състояние – достоен конкурент на много плодове. Kато пролетна салата е много полезен компонент. Младите листа смесете с варено яйце и копър.

На основа на тази билка са произведени множество медикаменти с противовъзпалителни, антибактериални и диуретични свойства. Освен това, отдавна е известно, че веществата в пача трева присъстват в програмите за засилване на имунната система, намаляване на кръвното налягане и зарастването на рани.

Комбинации с билката се препоръчват за лечение на хроничен гастрит, стомашни заболявания, туберкулоза , бъбречно заболяване и други заболявания
Традиционната медицина използва този лек и за профилактика на редица заболявания. Приложение намира и в онкологията. Билката се използва и при метаболитни нарушения, като борбата срещу затлъстяването. Нервно изтощение, загуба на сила след продължително заболяване, напреднала възраст – всичко това са сериозни основания да помислите за лечебните свойства на чудотворната билка. И тези настойки лечение на рани, натъртвания, рани, хемороиди , кожни заболявания, премахване на подуване на краката.
Билката пача трева повишава съсирването на кръвта, но това може да доведе до тромбоза и да стане причина стенокардия или дори да предизвика инфаркт или инсулт. Това важи особено за възрастните хора. Стимулиране на перисталтиката и същевременно намаляване на кръвното налягане е друг противоефект от употрената на билката. Възможно е тя да влоши състоянието на хора, страдащи от камъни в жлъчката или запек. При бременни жени поради възможността да предизвика спонтанен аборт, билката е непрепоръчителна.

Стевия.

Храстовидното растение стевия (Stevia) е популярно като билковия заместител на захарта. Още преди столетия английски учени правят откритието, че захарта се замества безпроблемно с нея. Въпреки, че това свойство на стевията е било познато отдавна на индианците. След отритието на учените следват противоречиви мнения и полемики относно безопасността от употребата на сладката билка като подсладител.
Доскоро беше официално забранена в ЕС. В резултатите от проучвания на учените е отбелязано, че коментираната билка е не само абсолютно безвредна, но и е същински доктор, предлагащ решение на десетки здравословни проблеми.
Въпреки, че превишава сладостта на захарта цели триста пъти, в нея липсват високите калорийни стойности на рафинираната захар.
Безценните си свойства чудотворната стевия дължи на биохимичните си показатели. В нея изобилстват куп полезни вещества – гликозиди, стевиозиди, хлорофил, ксантол, олигизахариди, аминокиселини, калий, фосфор, магнезий, цинк, витаминен комплекс, включващ витамини от групите К, В, А и С.
Сладката билка създава прекрасни условия за нормално осъществяване на чернодробните функции, както и тез на панкреаса и бъбреците. Въздейства стимулиращо върху функциите на стомаха, производството на жлъчен сок, редуцирането на холестеролните отлагания.

Коприва.

Копривата е билка, позната на всички. По-лесно е да бъдат изброени заболяванията, които не лекува, отколкото тези, които лекува.

Парливата коприва действа като диуретик и спазмолитик. Тя има слабително дейстиве. Освен, че е източник на витамини, притежава и отхрачващ ефект.
Това не е всичко: коприва се използват с успех при каменни заболявания, проблеми с черен дроб и жлъчни пътища, кръвоизливи, хемороиди, отоци с различен произход, болести на сърцето, както и за лечение на туберкулоза и всички видове алергии. Това растение се използва при бронхит, астма, кожни заболявания и за укрепване на косата.
Копривата принадлежи към най-ценните ценни мултивитаминни лечебни растения с обширен спектър на полезно действие. Младите листа от коприва съдържа два пъти повече аскорбинова киселина от френското грозде. Копривата се откроява с високо съдържание на каротин – много повече, отколкото в морковите, морски зърнастец и киселеца.

В нея са складирани големи запаси от витамини като B2, K, C. Изобилства от желязо, калий, захар, сяра, много протеини, калций и хлорофил. Също така е ценна заради високите стойности пантотенова киселина.

Действа в положителна насока на съсирването на кръвта. Но това не е само заради кръвта. Значително увеличава количеството на хемоглобина, еритроцитите, тромбоцитите и също така намалява концентрацията на захар. Използвана е от столетия за заздравяването на рани, като диуретик и тоник за цялот тяло.

Невен.

Цъфтящият с красиви оранжеви и жълти цветчета невен, освен за медицински цели се използва и като декоративно цвете
Нежните цветчета са събрани в кошнички. През юни нежните цветчета започват да цъфтят и този процес завършва през септември. Същинското зреене на плодовете е през октомври. Растението обича светлината, но и влагата в почвата.

За медицински цели се събират само кошничките. Дръжката е необходимо да се отреже в основата. Най-добре е съцветията да се сушат четири часа на температурата от 45 градуса по Целзий. Изсушената суровина е годна за употреба в следващите две години.

По цвета на цветчетата се съди за количеството на каротеноиди, съдържащи се в цветето. Най-ярко е цветето, в което се съдържа повече каротин. В допълнение, в цветовете на невен съдържа парафинови въглеводороди (гентриаконтан и ситостерин), сапонини, слузести вещества, летливи смоли, протеини, флавоноиди, гликозид (календилозид), алкалоиди, органични киселини (ябълчена киселина, пентадецилова, салицилова), аскорбинова киселина и етерично масло, което му придава цвят и прекрасен аромат и фитонциди.

Зелени части на цветето съдържат горчиви танини и тритерпенови сапонини. Билката е широко използвана във фармакологията заради активни съединения в нея – каротиноиди, флавоноиди и витамини.

Прилага се като спазмолитик. Уханното цвете е в състояние да отпусне на гладката мускулатура на органи като стомах, червата и черния дроб, чрез увеличаване на жлъчното производство и насърчаване секреторната дейност на стомаха.

При хепатит опитайте два лечебни метода с невен:

Инфуз – съцветоята киснете във вряща вода. Пропорционалнато съсотношение между двете суровини е както следва 0 две лъжици и две чаши. Четирикратно поглъщайте по 1/2ч.

Билкова комбинация с невен: невен, цветчета, жълт кантарион+жълт смил – по две части, пача трева, корен, цикория, лайка кора от зърнастец – по една част, Киснете цяла нощ четири лъжици, а на сутринта варете за пет минутки и настоявайте 20 мин. Количеството вода за приготвяне на нстойката е половин литър. Приемайте по половин чашка от лека по три пъти дневно.

Пелин от вида Artemisia absinthium.

Пелин от вида Artemisia absinthium – многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, което достига до 1 метър. Има силно разклонено по вертикала коренище. Стеблата растат изправени с разклонение в горната си част. Листата са заоблени. Цялото растение е сребристо-сиво, покрито с плътен мъх и със силна специфична миризма. Цветята са жълти, малки, тръбовидни, „сглобени“ в малки кълбовидни увиснали кошници, образуващи съцветие. Плодовете са продълговати без власинки. От юли до август трае периодът на цъфтеж.

Билката съдържа горчиви гликозиди (aбсинтин, анабсинтин) флавонартимезитин, танини , ябълчена, янтарна, аскорбинова киселина, филоквинон , каротин, кетолактон, нишесте , смоли , протеин, летливи вещества , етерично масло (подобно на действието на камфора), туйон, хамазуленоген, пинен , пеландрен, кадинен и други вещества.
Препарати с този вид пелин стимулират апетита, подобряват храносмилането, имат газогонно действие. Фитотерапевтите ги прилагат при дисменорея, бъбречни заболявания, холецистит , холелитиаза, хроничен гастрит с отделителната недостатъчност, диспепсия, метеоризъм , като противоглистно средство и като успокоително при астения , безсъние , анемия , нощна инконтиненция , епилепсия . За билката има противопоказание през бременността и при ентероколит. В дългосрочен план (за лечение над един месец) е приложаима като средство за атака срещу интоксикация. Предозирането може да причини тежки нерви кризи. Външно – под формата на разтвор за измиване, препарат за растителна защита, като дезодорант и антисептик при лош дъх. Съставката хамазулен повлиява лечебно при екзема, изгаряния, облъчване с рентгенови лъчи, астма , ревматизъм.

Растения освен апетитовъзбуждащ и газогоннен ефект, е и холеретик. В народната медицина инфузия от сушената трева се използва още при нарушения в храносмилането, катар (стомашен и чревен), диария , метеоризъм , затлъстяване. Отвара от пресни стръкчета се препоръчва при жълтеница и дисфункции в чернодробната и жлъчната дейност, треска , малария , диария, острици и кръгли червеи , конвулсивно повръщане, безсъние , загуба на съзнание, недостиг на въздух. Стрити свежи листа, прилагани върху натъртвания, изкълчвания и навяхвания въстановяват бързо сухожилията. В Русия пелинът от вида Artemisia absinthiumе изключително ценен заради съдържанието на естрагон в сока му. Веществото е незаменимо за зарастването на рани и е мощен пречистващ агент на кръвта и черния дроб.

Още рецепти.

Систематизирахме и други ефективни рецепти за билколечение на черен дроб, в които са вложени гореизброените билки.

Настойка от царевична коса.

Инфузия с царевична коса – 2 супени лъжици (суровината се влага в свеж вид) за запарка в количество половин литър. Четирикратно се приемат по сто милилитра от лека.

Настойка от жълт смил, хелихризум.

За направата на лечебна настойка с жълт смил, най-добре смесете хелихризум, както е друго име на смила, със следните растения – бял равнец, копър (семенца), мента, див пелин. Всички те елиминират жлъчния застой и укрепват защитните свойства на чернодробните клетки. За направата на отварата вземете три части смил и по две от останалите билки. От тази билкова композиция запарете две лъжици за направата на половин литър от лека. Пийте по сто мл от инфуза трикратно.

Настойка от цветовете на лайка, бял равнец, пача трева, жълт смил, корен от глухарче, звъника.

Миксът от цветове лайка, бял равнец, пача трева, хелихризум, глухарче (корен) + звъника е ефективен при различни чернодробни проблеми и холецистит.
Всички билки вложете в равни дози. Един час настоявайте лъжица от композицията, пропорционално на чаша вода. От настойката пийте трикратно по лъжица.

Отвара от жълт смил.

При хроничен хепатит, холецистит и холелитиаза фитотерапевтите препоръчват отвара от хелихризум. Доведете до кипене двеста милилитра вода, към която предварително сте добавили лъжица от лека. Охладената течност филтрирайте и прибавете към нея вода до достигането на общ обем до 300 мл. Така приготвената отвара от жълт смил приемайте на три пъти, като предварително я затопляте.

Пача трева при хепатит.

При хепатит инфуз, приготвен от корени на пача трева, има невероятен ефект. Количеството на суровините, необходими за приготвянето на инфуза е съответно лъжица свеж корен и чаша вода (задължително топла). Настояването извършете на водна баня за период от половин час. По половин чаша от инфуза пийте трикратно.

Надяваме се, че този изчерпателен материал е бил от полза за Вас. Тази информация е важна за всеки. Затова, молим, споделете статията в мрежите, за да достигне до повече хора този безценен наръчник. Благодарим  Ви предварително!

Източници:

  1. https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/liverdiseases.html
  2. http://www.medicinenet.com/liver_anatomy_and_function/article.htm
  3. https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/liver
  4. http://www.ayzdorov.ru/lechenie_pechen_nar.php
  5. http://www.staroslav.ru/polyn-gorkaya-primenenie-protivipokazaniya-recepty-otzyvy.rastenie
Вижте и тези текстове по темата:
Билки за прочистване на черен дроб – болести, симптоми, лечение
5 (100%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Билки за прочистване на черен дроб – болести, симптоми, лечение

  1. Аз не пия алкохол, но имах увеличен и омазнен черен дроб заради работата ми (вече съм я зарязал, но не без гадните последствия) и опитах всякакви възможни билки и лекарства за пречистване или по-точно за прочистване на черния дроб, така че ако отида във ВМИ-то с една студентска книжка, директно ще ми разпишат първия семестър. Направо съм половин доктор и фитотерапевт. Подлагах се и на лечение с трансметил доста време. Не е като да не помага, помага! Обаче най-траен ефект имах от пиенето на една страшна комбинация Демир бозан, която наистина ми отпусна дроба и той си намали размерите, а също и отвратителното омазняване изчезна или поне забележително намаля. Само ви предупреждавам да не объркате нещо – взима се от тоя Д. Бозан, който е за 43 лева, иначе няма файда! Оригиналният е хубав, другите са ментета, които не действат или може дори да действат кофти. Така че бъдете умни и не взимайте от боклуците. Аз съм доволен. Отрази ми се добре и на жлъчката, защото и тя беше тръгнала да си отива. Междувременно спрях всякакви лекарства и сега внимавам повече, никаква вредна работа.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *